Съветникът на Яне Янев от РЗС получавал по граждански договор „смешната сума от около 1000 лв. на месец“ /не били 1000 ами... „между 700 и 1000 лева.“/.

Какъв цинизъм.

Всички сме чели „ Приказката за стълбата“ на Христо Смирненски. http://www.slovo.bg/old/smirnenski/story.htmТа като в приказката на Смирненски колкото беднякът се изкачвал нагоре, толкова чернилката на собствения му живот се избистряла и със всяко по-горно стъпало ставала все по-ефирна, въздухът по свеж и животът по-безметежен, яростта му се стопявала и проблемите не изглеждали толкова неразрешими. Когато стигнал върха, той вече виждал събратята си в розови краски, а техните проблеми...“ама те изобщо имали ли са някакви проблеми...“

Нашите депутати са само „малка извадка“ от цялата социологическа разработка “български народ“, от чиито данъци се издържат. По-голямата част от този народ едва изкарва месеца сминимална заплата, която в крайна сметка зависи от решенията на същата тази „малка извадка“. Поне заради тях /собствените си избиратели / не бива да се прави подобно изказване. Същите тези избирателите, които в по-голямата си част не са в София и никога не са виждли заплати в този „смешен размер“, а работят в същата тази бюджетна сфера, от която се храни и тази „малка извадка“ на българския народ. И не се опитвайте да кажете, че тези хора нямат нужното или недостатъчно образование ...напротив това са образовани, с дълъг стаж хора, отдали целия си живот в служене на тази държава, за което възнаграждението му не надхвърля 350 лв.

Обидно, още повече, че точно преди няколко дни се получи министерско постановление за забрана да се дават каквито и да било стимули на хората като награди / парични или предметни/ за добре свършена работа, дори и да има някакви икономии в края на годината. Всички сме впрегнати в призива да търсим антикризисни решения, да сме съпричасни с проблема „изпразнена хазна“, а след подобно изказване се оказва, че пак правилата важат са само за нас...

В тази държава стърчи само една стълба и нещата се измерват от позицията на „ние“ и „всички останали“ „Ние“ – на върха на стълбата, които забравихме за какво сме там и „всички останали“ в подножието, които „абе, тия какво искат още?“

Яна Танева

Такива изказвания са характерни за самозабравили се нискообразовани ограничени хора. Които са се домогнали до властта. Не Ви ли напомня на един познат герой на известен автор, който характеризира народа си:" Народът е стадо. Като му завъртиш сопата..."