Мерките на правителството за справяне с кризата разбуниха духовете. И как не. Оказа се, че пенсионните фондове са пред фалит. Настана вой как ще спасяваме пенсионната система, което изправи един срещу друг „млади“/реформатори/ и „стари“/пазителите на статуквото/. В крайна сметка стана ясно, че пари в пенсионните фондове няма, а предстои да се премахне ограничителния режим на тавана на пенсиите. Предстои да се измисли формулата да се напълни фонда с пари...незнайно откъде и как, макар всички да знаем, че осигуровките се плащат върху занижена заплата , а останалото се компенсира с бонуси. За каква система на взаимопомощ ще говорим тогава. Веднаж работодателят печели от това, че не плаща нормални осигуровки на работниците си, а по-късно с високата пенсия, която си осигурява изконсумирва и малкото, което се е събрало в пенсионните фондове. По тази формула хората са ограбени двойно. Управляващите, които се явяват и работодатели нямат интерес да внесат нужните поправки за по-добра събираемост. Но и тези сакати закони, които вече са гласувани биха дали някакъв резултат, ако се спазват. За стъжаление и тяхното спазване е на пожелателен принцип, тъй като не следват наказания за неспазването им. Единствената мярката, която евентуално ще бъде наложена, както някой се изрази в медиите „Ще обявим, че той не спазва закона“. И какво от това?... Всичко ми заприличва на един случай, който се тиражираше като виц през времето на моите студентски години. Тогава в София имаше много чуждестранни студенти и всички те живееха в общежития, а ние като по-бедни на квартири „на свободен наем“ . Случило се, че негър поругал честта и чувствата на виетнамска студентка. Виетнамците се организирали и отишли да накажат негъра. Строили се под прозорците на общежитието на негъра и започнали да скандират „Ти си льош! Ти си льош! Ти си льош!“. Ето така звучи наказанието за тези които нарушават закона:„Ти си льош! Ти си льош! Ти си льош!“ Едва ли някой доброволно ще реши да си плаща данъците и осигуровките на работниците. Какъв е смисъла да се пишат закони като изпълнението им остава на доброволни начала. Не бива да се остявяме да ни внушават, че не е възможно да бъдат принудени да спазват законите. Има достатъчно опит, който просто трябва да се заимства, без да се побългарява и съм сигурна, че ще има резултат,. Създадохме безброй институции, чиято работа е точно това , да измислят как да накарат хората да бъдат дисциплинирани. И ако не успеят да го измислят да вземат готовия пример на страните постигнали положителен резултат в тази посока. Докато свеждаме нещата до добронамереност-хазната ще е празна. Мен лично много ме дразни като изляза от магазина и констатирам, че не са ми сложили касовата бележка при покупките. А и самите продавачи, същите, на които не им плащат осигуровките, но им дават бонуси за неиздадени касови бележки, любезничат с теб до момента, в който им поискаш касовия бон, веднага след това стават много официални. Почти унизително е да си искате касовия бон. Стига се до там търговецът най-нахално да ни дава стокова разписка от компютъра. На всички животът ни зависи от тези касови бележки, защото данъците които формират пълнят хазната, а това са пари, които могат да предпостяюавят прилична жизнена среда за хората. Значи трябва да накараме хората да си искат този документ. Добре в магазина ще я поискаш и ако продължават да не ти я дават ще смениш магазина. Какво да направим обаче с личните лекари, които много често те размотават само и само да те принудят да го посетиш максималнен брой пъти, за да внесеш максимален брой потребителски такси, за които той не ти издава никакъв документ и направо необложени с никакъв данък си ги слага в джоба. После започва атака за това, че не са му превели никакви пари от здравната каса и той едва ли не умира от глад. До такава степен са нахални, че искат потребителска такса и за децата, понякога даже в произволен размер, макар, че след това за същия този преглед ще му се плати и от здравната каса. За пенсионерите също няма милост, въпреки, че таксата за тях е намалена. И как така за преглед по кабинети в една голяма поликлиника, например при Военномедицинска академия могат да издават касов бон за потребителска такса, а при личния ни лекар ...не. И как да си я поискаш, като след това няма да можеш да отидеш на преглед.Личния лекар не можеш да сменищ като магазина. А и какво ще се промени като отидеш при друг...нищо. По-голямата част от тях сигурно вече не помнят Хипократовата клетва... И къде са данъчните да проконтролират този момент. Къде са специалистите в министврството на здравеопазването и ЗОК да измислят по-ефектива и по-малко корупционна система за получаване на здравна помощ.

Всички настръхваме като си помислим какъв катаклизъм ще настъпи ако се вдигне ДДС. И този дамоклиев меч все още виси над главите ни. Бизнесът няма проблем: там по-голямата част от ДДС се възстановява. Какво ще правим ние, които като краен потребител на стоки и услуги плащаме 100 % ДДС и никой не ни го връща. Човек трябва да има интерес да си иска касовите бонове. Ето един начин да се стимулират хората да искат този документ, та в края на годината да могат като си сметнат колко ДДС са платили, малък процент от него да погаси малка част от собствените му данъци. Това ще е справедливо и стимулиращо усилието им. Така както сега всеки се реди на опашка, за да си плати данъците с 5% отстъпка в първите месеци на годината, така хората ще си направят усилието да си пресметнат платеното през годината ДДС. Като казвам, че можем да вземем пример от вече решилите този проблем държави имам предвид връзването на данъчната регистрация с он-лайн връзка с Агенцията по приходите или данъчните служби при общините. Това например в Германия са го решили, а сигурно и не само там: като чукнеш „тотал“ на касовия апарат това да се отразява веднага като постъпление в хазната. Сигурно е възможно, след като никой в тези държави не си прави труда да хитрува.
Всички виждаме проблемите, но някак търсенето на решение някак се заобикаля и може би съвсем преднамерено: та нали цялата ни система е изградена така, че бизнесът да си има добри лобита в законодателната и изпълнителната власти именно за да не се случи това. И както обичам да казвам „На съда всичко е ясно...да влезе убитият...“

Яна Танева

Добрите практики от справили се с въпросните проблеми държави са едно добро начало. Уви за годините на прехода нито медиите, нито държавната администрация, нито политиците обърнаха внимание на истинските проблеми като този търсейки съответно сензации, скатаване от задължения и алъш-вериш. Ако няма натиск върху администрацията тя няма интерес да си върши работата - дето имаше една приказка тя заплатата си върви. Медиите, сред малкото имащи възможността да упражнят натиск над държавната администрация често се занимават с ирелевантни за обществото проблеми, като с пожълтяването си все повече се отдалечават от истинските терзания на хората, дефакто техните потребители. Изключително малко са инициативите от рода на рязката промяна след "Евала бе митница!" /google it/, необходима е една такава зад всеки наболял проблем със също толкова критично настроено гражданско общество зад него. Уви все чакаме някой да излезе от някъде да направи нещо /да ни оправи/...

За съжаление има много още да викаме неволята. Знаем резултата от приказката...В началото на поредниия преход /деветдесетте години/ имах познат, който само повтаряше:"Трябва някой да я купи тази държава и да размаха тоягата, за да влезем в пътя..." Проблемът е, че никой не ни иска, а и все пак трябва да си дадем сметка, че както и да го погледнеш все върху нашия гръб ще играе тази тояга. Кой ял и кой крал, тоягата играе, но върху гърбовете на който блял. Мисля, че през тези 20 години ние нищо ново не научихме и нищо старо не забравихме. Така и ще продължим да се лутаме в очакване на Годо.