Тъжна статистика върви по медиите колко детски животи бяха загубени, заради недомислиците в здравната ни система и по конкретно в спешната, неотложната или...както си я знаят българите-бързата помощ. Заради забавяне или липса на такава помощ вероятно загубените животи са много повече, но за това статистиката предвидливо премълчава. Когато гръмне скандал, веднага се вземат някакви бързи и неотложни мерки. Правят се някакви усилия в посока оптимизиране на здравната система, но много стихийно.

Уеднаквяването на тарифите и таксите за процедурите във всички здравни заведения хвърли в паника част от лекарското съсловие заради отнемането на възможностите за заработване на лесни пари, защото едно по едно се затварят кранчетата за източване на здравната каса. Затвориха се възможностите за източване на касата чрез избор на екип; ще се ликвидира и източването чрез фиктивни болнични, скоро и здравната карта също ще има някакъв дисциплиниращ ефект...
Всъщност медиите повдигнаха два много важни въпроса:
За кого всъщност е спешната помощ? и
Колко спешна е помощта на спешните „кооперации“ на личните лекари?

Едва ли има човек в страната, който ако не за себе си е търсил помощ за близък човек и е получавал отговор: „Потърсете личния си лекар!“

Случи ми се при едно гостуване баща ми да вдигне високо кръвно през нощта. В паниката, че не мога да му помогна, го закарах с такси в спешна помощ. Там ме препратиха към линия му лекар. След дълги обяснения, че човекът е осигурен, но личния му лекар е в друго населено място и няма как да го обслужи, все пак лекарят с голямо неудоволствие му направи инжекция и му каза, повече да не идва в този кабинет,защото той помнел хората и ... Тогава ми стана обидно заради този безпомощен възрастен човек, който в такъв момент трябваше да понесе хокането на този млад лекар търсещ оправдание за свои си неудовлетворености. Мисля, че едва ли някой би тръгнал да досажда на лекарите в 2 часа през нощта , ей така за кеф...

Както и никой не би му хрумнало да досажда на лекар, за да потвърди смъртта на близък, след като е счупил телефона от звънене на личния му лекар и никой не е отговорил. И да пристигне едва като са се обадили от погребалната агенция. И още по-лошо...след като все пак е посетил дома с голямо неудоволствие лекарят без да погледне да накара съпругата на мъртвия да отвори очите му и да гадае дали е мъртъв: “Ако са стъклени...значи е умрял...“ След това да поиска най-невъзмутимо 50 лв. / естествено без документ/.

Днес лекарите непрекъснато ни плашат, че ще забягнат зад граница да работят. Да наистина ще работят и то много яко, защото там има правила и тези правила се спазват, а това е предпоставка да не се случват гафове. Та ако е в европейска болница едва ли ще му позволи някой такъв цинизъм.

Наистина трудът на лекарите е много важен за нас. Проблемът е, че този труд не може да се остойности в степента, която лекарите очакват. При условие, че мнозинството в държавата ни е бедно, как да стане така, че лекарите да получават европейски пари.

Разбира се, не е в манталитета на българина да започне да се кара с лекаря и не защото е респектиран от авторитета му, а по-скоро защото се страхува да не му бъде отказана помощ при следващо посещение. Оказва се, че ако си плащаш добросъвестно здравните осигуровки твое задължение ще е да отидеш по спешност в „кооперирания“ спешен кабинет на личните лекари, където имат на разположение само слушалка, апарат за кръвно налягане и портативен апарат за електрокардиограма. А как ще помогнат в случай на възпален апендикс или... както се случи с моя близка със счупен таз и с неистови болки: от спешната помощ ме препратиха към личния й лекар. И как ми помогна дежурния от спешния кабинет на съвместната практика на личните лекари в това ДКЦ?...“Ами ние нямаме нито линейка, нито рентген. Изчакайте сутринта и я заведете в кабинета на личния й лекар.“ Безумия...ако бях чула този отговор от човек, който не познава тази фрактура бих подминала, но това от устата на лекар...И неизбежно си задаваш въпроса „Че каква е тази спешна помощ на джипитата?“ и „За кого са предназначени спешните центрове?“

Реформата е болезнена, но неотложна и най-неотложната част от нея е спешната или неотложната /както и да бъде формулирана/ помощ. Трябва да се съсредоточат усилията и най-важното СРЕДСТВАТА на едно място, което да е оборудвано с лаборатория, рентген и линейки, които да реагират адекватно. Това място да е познаваемо от пациентите, защото и днес хората не могат да се оправят в сложния лабиринт на понятията и системите. Пациентът не се интересуват какво значи спешна и какво неотложна, той се интересува да получи помощ точно в момента, в който се нуждае от такава.
Това е сферата, която спешно се нуждае от реформи.Необходимо е вместо да се разпиляват средствата за спешна помощ между всичките лични лекари, да се съсредоточат в центровете за спешна помощ, които да се оборудват по европейски образец. И тук изобщо не би трябвало да стои въпроса за линейки, рентген, лаборатория за кръвни изследвания, специалисти. Може би трябва да се доразвие проекта за спешност на телефон 112: спешната помощ да се поеме от екипи от парамедици, които да са във връзка и с пожарната и с полицията...Тогава хората няма да се чувстват като навлеци в кабинетите за спешна помощ и при необходимост ще получават адекватна помощ като за европейски граждани.

Яна Танева