Отдавна се каня да ви разкажа за това. Първо малко снимки... за да бъде една история достатъчно красноречива си трябват снимки



 Хубав съм, нали... Разкраси ме Валерий Пецанов. Седнал човека на деня на Европа /9 май/ и фраснал няколко големи. Страхотен повод...

8.05.2008

Бях на гости на приятел от казармените години поради негови компютърни главоболия. Познавам Пламен Георгиев от поделението, в което служих, беше командир в личен състав и тъй като съм човек с по-изявени клавиатурни способности с негова помощ бързо бях внедрен в административната част на поделението. След като отслужих продължихме да поддържаме връзка. Не бях предполагал, че ще дойдат такива военни времена в които ще се налага и да оцеляваме заедно :)
Преборихме се с компютъра, дори се разприказвахме. Когато видях, че е станало 21:30 му казах, че няма да е лошо да ме прибере. Беше предпоследен ден от седмицата, на следващия ден трябваше да ходя в командировка и определено имах нужда от почивка. Всъщност не получих почивка, а няколко десетки безсънни нощи, но за това по-късно. Катя, съпругата му малко преди да тръгнем си наля чаша бира и ни пита най-малко два пъти дали не искаме. Пламен абсолютно отказа с предлога, че все пак ще шофира, аз бях съпричастен. Чичко Валерий очевидно не е отказал, на който му е предлагал, че и на който не е.
Та Катя реши, че няма да скучае у дома на тъмно /спря им тока същата вечер/ и дойде с нас. Не вярвам да е останала очарована от пътуването, но за това също по-късно. Тръгнахме да се качваме в колата на Пламен. Тя вече ме беше видяла как се нагъвам веднъж на идване към Сливница със 190-те си сантиметра и съвсем логично предложи да не се тикам на задните места, а да си седна като бял човек отпред.

Не се бяхме виждали доста време и по пътя продължихме да говорим за какви ли не щуротии. Не помня ясно единствено удара, преди него всичко ми е доста бистро и често ми изскача в съзнанието. Вероятно и за напред ще е така и общо взето свикнах с този факт. Например само един светофар преди злополучното кръстовище му казах "Тука внимавай, че има много изстребители в тоя квартал". Колкото и да внимава човек, в часовете преди полунощ си е тъмно, а бус без фарове трудно се вижда докато лети по тясна уличка с превишена скорост. Спряхме на червен светофар, светна жълто, двамата дружно се огледахме, при зелено вече му казвах "Ти си.."

Impact


По спомен бях вкъщи и се ядосвах, че не мога да заспя, защото когато съм недоспал съм изнервен и не мога да се концентрирам в нищо, с което съм се захванал. Телефона ми иззвъня за да ставам, но като го погледнах показваше среднощен час. Събудих се и видях, че е станало твърде късно и съм се успал, но не можех да стана. Бълнувах. Пробудих се от няколко глухи удара от дясно...

Беше Пламен, който се е опитвал да откърти размазаната врата за да ме измъкне от колата, без успех. Помня още два гласа, но не помня абсолютно нищо от думите им, или поне нищо смислено. Катя не се чуваше от никъде. Беше студено, всичко ми беше изтръпнало, доста трудно осъзнах къде се намирам и какво се е случило в първия момент, беше голяма бъркотия. Някой пита дали съм добре. Всъщност не знаех как съм и ако можех, щях да отговоря нещо такова. Измучах нещо нечленоразделно, при което окончателно осъзнах положението си - със сигурност не можех да говоря в този момент. В устата ми имаше стъкла, гърлото ми беше пресъхнало и установих, че не мога да вдишам пълноценно въздух.
- Помогнете ми да го изкараме!
Нещо ме хвана от някъде, болката беше ужасяваща и имах чувството, че съм разглобен. Помня, че крещях, но почти не си чувах гласа и колкото и силно да се дерях, толкова по-нищожно сумтене излизаше. Изключително безпомощно чувство между другото. Имах чувството, че ме вадят не от кола, а от дълбока яма или поне толкова мъчително ми се виждаше. Очевидно някъде по средата на шофьорското място са решили, че е твърде голямо изтезание и са ме оставили там. Помня, че главата ми беше на колената на Пламен наполовина извън колата и го виждах да говори с някой над мен.

Пътуване

Не помня нито кога е дошла линейката, нито какво точно е ставало покрай мен през това време. За всеки случай имаше разговори наоколо, имаше много хора, наистина много - това го помня със сигурност и искам да го подчертая. Когато ме преместваха на носилката имаше още изтезания, в линейката като че ли дойдох малко на себе си.
- Тошко, добре ли си ? - Катя пътуваше с моята линейка, Пламен беше качен във следващата с Валерий. Беше ужасно изплашена и ме държеше за лявата ръка. Нещо не беше наред с лицето ми. Исках да се видя. Докопах телефона си в левия джоб на якето. Пускането на камерата става с елементарно отваряне на капака на гърба.
- Какво правиш ?! - явно изумена от това, че изобщо се движа.
Исках да се видя. Не усещах абсолютно нищо от дясната си страна, не можех и да движа нищо от там, както и краката.
Коридора в болницата беше светъл и пълен с хора. На една носилка покрай мен премина и Пламен очевидно и той предал фронта.
- Тошко, добре ли си?!
- Супер съм!! - всичко отстрани почна да се хили включително Пламен и Катя :) Стана ми по-добре. Проявата на духовитост не беше лош признак - не се бях предал. Така де, по-скоро не знаех какво ме чака :)
- Геца, кажи на някой, че дъвча стъкла... - Освен в устата си имах доста и по главата. Дни наред съм се чоплил и все намирах по някое съкровище.
Носилката се задвижи, пристигнах на хладно място. Беше тясно от гледната ми точка - с едно ококорено ляво око от носилката. Появиха се хора, почти не можех да ги фокусирам. Събличането не беше толкова болезнено, колкото преместването на металната маса на рентгена. Гласът ми се връщаше и ставаше все по-силен. Гърлото ми направо пресъхна от викове. Влакчето на ужасите продължи при две лели...
- За к"во ми идвате тука, пребивате се и после ми се влачите тука. - Всъщност ме бяха довлачили, аз със сигурност не бих отишъл по собствена воля там.
- К"во, мотор ли кара, че се пречука така? Да не съм те качила аз...
Трудно определих кое от двете беше по-гадно, репликите им или положението ми. Поквакаха още малко и млъкнаха с влизането на лекаря с бонбонения дъх.
- Какво стана бе момко?
- Май ни е блъснал пиян шофьор.. нищо не помня... - лелките хептен замлъкнаха.
Човечецът се захвана с шев и кройка.
- При толкова много Ох, сигурно трябва още упойка..
Бая постисках зъби трошейки остатъци от автостъкло с тях. След тази интервенция направо си ми олекна!
Сутринта вече помолих с не-мога-да-ви-опиша-какъв-глас да ми дадат малко вода за да махна стъклата от устата си. Изненадах се, че ми донесоха бутилка минерална вода с дозатор. Човек трудно осъзнава положението си в такива моменти.
Малко по-късно с визитацията дойде и присъдата - пет счупени ребра, счупена дясна ключица, травма на белия дроб, разкъсан десен клепач и буза, комоцио, надраскана роговица на окото. Всяко от които за щастие лечимо. Стискайки зъби можех дори да си отворя отеклия зашит клепач и да видя нещо, макар мътно и кърваво с надрасканото око. Само за протокола - доста трудно се кашля с пет счупени ребра. За кихане въобще няма да говоря, че си е направо мръсна дума. Има чалъм за всичко де, но не се свиква лесно с толкова трудно контролируеми неща :) Като по-малък много обичах да се фукам с това, че никой не може да ми познае килограмите, тъй като имам наследствена доста тежка костна система и винаги ме "смаляват" на килограми :) Благодарение на силната си костна система никога не съм успявал да си счупя каквото и да било, а съм подлагал тялото си на какво ли не. Сега вече няма да мога да се пъча с това, очевидно колкото и да е здрава една костна система, не издържа на удар с Volkswagen Transporter :) В последно време дори станах като метеоролог, в момента в който атмосферното налягане рязко промени стойностите си, веднага започва да ме свива гръдния кош или ключицата. Предполагам доста хора със счупвания ще го потвърдят, а аз дори не им вярвах преди :) Често скоро след такава болка завалява... После не се чудете на личните истории на най-добрите метеоролози :)

Натам ще ви спестя доста, няма да спестя обаче нито критиката си към здравната и съдебната система, нито към полицията ни. В кратка хронология - на шестия ден в Пирогов ме изписаха. В епикризата тактично бяха пропуснали комоциото някъде доста надолу.
Седмица след изписването поради огромното ми доверие в здравната ни система си направих пълни изследвания във Военно Медицинка Академия. Оказа се, че ключицата ми зараства накриво, тъй като не е наместена и обездвижена. Първото нещо, което направих след изписването бе да посетя попрището на Валерий. Него не исках да го виждам, но си заснех това:


беше в близкия паркинг до блока му - това същото се е цункало с вратата от дясната ми страна. Доста хора ми казаха, че съм "е*ати и късметлията", че немецът решил да му тури двигателя отзад.
На това кръстовище още стои огънатата ограда, на която и до днес има от боята на Fiat-а. Сега направиха ремонт на шосето там, въпреки това оградата още си стои, за да ми напомня онази вечер.


След операцията на ключицата във ВМА прочетох, че всъщност си е съвсем нормална практика и че просто съм част от статистиката - около 30% от лекуващите се в България влизат за повторно лечение в различно болнично заведение за т.н. "долекуване", по-малко от месец след като са изписани от първото. "Монтираха" ми титаниева плака, която си платих, тъй като здравна каса не поема консумативите по операциите. Много ми е любопитно колко ли струва титаниева джанта за автомобил при такава цена за едно болтче:

Месец по-късно бях разпитан при дознател. Тогава все още не помнех доста неща и пред него казах, това което си спомнях.
Възстанових се сравнително бързо, може би поради голямото желание за което. На третият месец след инцидента макар и тегаво започнах отново работа.

В наши дни

Ситуацията е патова - На 23 май 2008 година се появява свидетел по случая, който дава показания, че ние сме преминали на червено, а Валерий - жертва на обстоятелствата. Протокола от КАТ казва следното:

Според същият този протокол Валерий е бил с 1,96 промила алкохол в кръвта, като е взета и кръвна проба, при която вероятно промилът е бил и по-висок. Същата вечер той е шофирал с лиценз издаден от испанските власти, което повдига въпроса, къде е българският му такъв и дали случайно не е отнет /за алкохол например?/. Вечерта по време на инцидента на светофара на който ние тръгваме на зелено срещу нас преминава автомобил BMW, който прави рязка маневра за да не се блъснем в него след като ни е ударил Валерий. Момчетата от тази кола или не са били издирени или не са пожелали да свидетестват. За последното чудесно ги разбирам в условията на нашата съдебна система.
Софийска Градска Прокуратура излезе с обвинение към Пламен Георгиев за това, че е причинил катастрофата.
Прокурорката едва ли не му обяснила, че той е шофирал с вратите напред и е блъснал Валерий в предницата на буса. Поне аз така си го представих при разказа на Пламен. След дознателя никой не ме е търсил да ме види дали съм жив, мога ли да говоря и какво имам да кажа. Очевидно не съм считан за свидетел. А определено имам какво да разкажа.

Валерий Пецанов е счетен за невинен, въпреки високото количество алкохол преминава в отделно дело, като доколкото разбирам му е наложено минималното наказание, което закона позволява след споразумение...

На 30.06.2009 мина делото на Пламен Георгиев, където трябваше да бъде амнистиран след последните промени в закона за движение по пътищата. Да, правилно прочетохте - невинните биват обвинявани, като след това биват "помилвани".
Тъй като Пламен е военен през цялото време се чудихме на друго - къде в цялата система стои военна прокуратура. Доколкото съм наясно с военни имат право да се занимават само военни, особено такива уж блъснали пиян с вратите напред :)
По принцип е съвсем логично Пламен да обжалва тъй като е невинен, докато не се стигне до инстанция, която да не допусне това безумие. Той обаче няма да го направи и аз го подкрепям. Няма нищо по-обидно от това да бъдеш влачен и унижаван с години по българските съдилища. Достатъчна е гаврата и унижението от това, че бе обвинен в нещо, което знае, че няма как да е извършил и че това, което аз и съпругата му преживяхме заедно с него ще остане ненаказано.
Защо двамата полицаи не са описали в протокола от произшествието присъстващи свидетели? Защо прокуратурата извива потрошените ръце на пострадалите приемайки показанията на свидетел седмици след произшествието и невзимайки под внимание показания от свидетели в превозното средство? Защо допуска пиян рецидивист да се измъкне с минимално наказание? Кое точно смекчава вината на Валерий?

Какво пропуснах

Помествам и редакцията на Пламен - почти изкопирана от скайп разговора ни:

От Прокуратура казват на Пламен, че на Валерий му липсват 500 евро и 200-250 лева вечерта след произшествието. /Аз имам няколко предположения къде може да са :D/ Свидетеля в полза на Валерий върви около 2км от дома си за да си купи цигари на въпросното кръстовище в полунощ, а в следствието се появява сам две седмици по-късно въпреки това тук. Момчетата с BMW-то са потвърдили пред Лилов, че именно ние сме преминали на зелено и че Валерий е карал без фарове, като той преждевременно си е водил записки. От шест полицая на местопроизшествието само един е стоял при нас, останалите при Валерий /500 по 1.95583 плюс 250 делено на 6... :)/.
Пред вратата на дежурния следовател в Пирогов в нощта на произшествието се чували звуци като от порно. Това докато Катя е чакала с двама приятели около час за да даде показания. Имало е дори човек на пост, който е пазел дежурния да "работи" на спокойствие. Седмица по-късно когато Пламен отива за документите се оказва, че вътре телевизор няма.
След изписването си Катя още същата вечер с непоносими болки отива на преглед и се оказва, че има счупено ребро, което някой в болницата удобно е пропуснал /?!/.

Валерий Пецанов има 2.2 промила алкохол в кръвта според пробата в болницата, като е изписан същата вечер. Българската книжка му е взета за алкохол две години по-рано на втори юни 2006-та. Според ЕГН-то му е роден на първи юни... Собственият му син е потвърдил пред Пламен в болницата, че редовно кара пиян. Момчетата от BMW-то на местопроизшествието са събудили Валерий няколко минути след сблъсъка, през които той е бил на волана. Габаритите му не са светели.

Всичко това се случва тук в България. Валерий не е световен шампион по фигурно пързаляне и за щастие никого не е убил с изключение на няколко надежди в мен, че живея в държава в която имам права... А и да беше убил като гледам някой по-известни случаи надали това щеше да промени драстично положението.

След днес /25.09.2009 г./ и последното развитие на нещата, си казвам, че може би има шанс нещо да се случи, тъй като след възражение на прокурор по делото е решено делото да бъде предадено на военна прокуратура. Очаква се развитие...

П.П. Днес повече от година и половина по-късно мога смело да кажа, че изглеждам така сякаш никога не ми се е случвало нещо подобно. Вече върша пълноценно работата си, възстановяването ми е пълно и мога единствено да се радвам, че съм се разминал само с тези няколко месеца възстановяване. Емоционалната горчилка от неправдата и психическата травма след случилото се вероятно никога няма да отминат, но човек трябва да си има обеци на ухото за всяко нещо - сега поне със сигурност знам на кои институции мога да не се надявам изобщо :) Ако можех с лека ръка бих затрил всички спомени от Пирогов, разговорите с адвокати, ходенето при съдебния лекар, както и няколко момента след делата на Пламен.
Разбира се все още има добри хора в този същия свят. Дължа безкрайно много на д-р Цачев и целия екип във травматологията на ВМА, на хората в рехабилитационния център на 20-то ДКЦ, за позитивизма си и скорострелното възстановяване, на двете момчета във въпросното BMW, които са били в онези така важни първи мигове след удара. Дължа много на всички мои близки, без които вероятно щях да се пречупя психически.

Много отдавна трябваше да се отнеме правото на БЪЛГАРСКИЯ СЪД да се произнася по каквито и да било дела и да издава каквито и да било присъди, а прокуратурата отдавна трябваше да се контролира от някоя европейска институция. На фона на толкова много абсурдни решения на българското правораздаване това е само прашинка, но за потърпевшите нещата стоят различно.Едва ли някъде в белите държави пияният шофьор,който е участвал в произшествие може да бъде признат за невинен. Дори и да не е преминал на червено в този случай /в което много се съмнявам/ само при наличието на толкова алкохол в кръвта е достатъчно основание да бъде обявен за виновен. Защото в случая , за щастие, всички са оцелели, но същата тази ситуация може да се повтори при подобни безнаказани обстоятелства и да има куп невинни жертви. За какви закони говорим в България след като масово се купува правосъдие. Не! Не! НЕ! НА БЪЛГАРСКИЯ СЪД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ЗАБРАНИ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО КАКВИТО И ДА БИЛО ДЕЛА...

Здравей, юначе! Взимай се в ръце и се изнасяй от тук, ще се оправиш в нормална държава, тук няма бъдеще, само грозно настояще!Късмет!

Толкова ми е безнадеждно в душата, след като прочетох написаното, че чак ме давят сълзи...
В момента и ние водим дело срещу един неправоспособен младеж, дето затри племенницата ми като самокатастрофира. Още, обаче дознателя, в самото начало ни уговаряше, че няма смисъл да водим подобно дело, защото нямало да можем нищо да му направим, той бил млад, щяли да го оправдаят и т.н. и т.н. С две думи, като че ли, някой му беше платил да ни агитира да се откажем да съдим младежа. След разговор от наша страна с по-висшестоящ от него, той директно смени дознателя и му наложи наказание за действията му до момента. Та не знам какво ще стана по-нататък, но искрено се надявам да има възмездие.
Но след като прочетох това...МНОГО се съмнявам.

Момче, два пълнителя за "Макаров" няма да ти стигнат, но поне ще ги разредиш.

"Много отдавна трябваше да се отнеме правото на БЪЛГАРСКИЯ СЪД да се произнася по каквито и да било дела и да издава каквито и да било присъди, а прокуратурата отдавна трябваше да се контролира от някоя европейска институция" -

А такива истории има хиляди под формата на дела из българските съдилища!
Може ли да попитам нещо?
Да не би накрая Валерий да е завел застрахователен иск срещу застрахователя на Пламен? Щото това би било наистина нагло вече...

Ужасно!...Иска ми се и нашата държава да е добро място за живеене, а не адът, който е сега...

не мога да повярвам, толкова невероятно ми звучи... Дано новото дело накаже виновника, не се откзвайте докато справедливостта не възтържествува...
Слава Богу, че си жив и здрав. Дано никога повече не преживяваш такива неща...

съди го

Моя приятелка остана саката след като джип я помете на пешеходна пътека в центъра на Варна. Разбира се, че изгуби делото, българският съд доста се "влияе" от чернодрешковци в джипове! Няма справедливост, имам чувството, че дори да стрелят по тебе, съдът ще изкара, че ти си нападнал убиеца! Парадоксална страна, огледален свят...

Aз не бих имал нищо против това дело да се гледа директно от съда в Страсбург например, щото то май натам бием в момента. :)


Не бих могъл да ти опиша колко съм се замислил по въпроса - http://eacea.ec.europa.eu/erasmus_mundus/index_en.php


Радвам се поне, че е бил наказан, можел е просто да ви "досплаши" и "дооткаже" и всичко да си отиде по стария канален ред. Дано докарат нещата до край, не губи надежда!


Бих предпочел Калашников. Ще създам обаче доста интересен прецедент в българското правосъдие, а не ми се иска да ме пишат по този начин в хрониките :)


С две ръце направо, особено след всичко изчетено за ВСС само през последните няколко месеца...


Той вероятно ще го направи, ако излезе невинен и Пламен бъде осъден/амнистиран. Виждайки как е действал до момента не бих се учудил и на това, просто в ТАЗИ съдебна система очевидно има условията да го направи.


Зависи единствено от нас това да се случи. Просто трябва да се противопоставяме на всичко пошло и може би ще се получи.


Благодаря ти, силно се надявам Пламен да има сили да изтърпи цялата гавра.


За съжаление обаче нещата не са толкова лесни. Не мога да открия момчетата с BMW-то, а и вероятно вече са били "посъветвани" да не свидетелстват, тъй като ще ги влачат по съдилищата както Пламен в момента. А и къде е гаранцията, че макар и с тях не е възможно да се случи същото и да се вземат под внимание показанията на купения свидетел..


Една нощ си пътувах към дома с такси и разказах това на водача му, той ме шокира с още по-брутална история - Моторист /барета/ се блъсва в таксито му преди години, на място умира возеното на мотора момиче, а баретата си счупва двете ръце. ОСЪЖДАТ ВОДАЧА НА ТАКСИТО, тъй като баретата трябва да се върне на работа, а няма как да го направи ако бъде осъден. Описа ми доста шокиращи детайли, но нещото, което най-много ме впечатли беше това как съда беше категоризирал "потърпевшия" моторист - невинен свидетел участник в произшествието. Негов роднина казал в съда - "Добре де, ако тоя не се беше блъснал в таксито на моя племенник, а например в някое дърво, отново ли щеше да бъде невинен свидетел участник в произшествието... с виновното дърво?!"

Каква съдебна система... Мой колега го осъдиха,. че блъснал пиян, който му изкочил пред колата и му счупил двата крака... Та така... ще си плаща момчето 20000 лв.

Чиче, ако не свърши добре делото, ще задвижим телевизийте.

И аз това чакам... макар, че може да се почака доста още както гледам. Лично се надявам да се не стига до тях.

Дори незнам как точно да опиша това, което усещам прочитайки случилото се с теб!!!!! Знаех, че в държавата ни цари пълно безхаберие, но не съм се сблъсквала лично/благодаря на бога за което/, потресена съм, не разбирам как може да сме такива хора!!! Браво на теб, че си запазил оптимизма и от сърце желая на Пламен сили и справедлив изход! Това не е държава, в Африка са по истински и човечни!!! Ще се борим обаче, малкото, добри хора останали все още! Здраве, вяра и сили на всички желая!

много си изтрадал :( но си си извадил извод вече